ред

редът, реда, мн. редове, (два) реда, м.
1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети, знаци. Застани в реда си! Купувам си билет за десети ред. Редове на писмо.
2. Хоризонтална ивица, пласт. Плета няколко реда бръчкол и после започвам плетката.
3. Само ед. Време за осъществяване на нещо. Дойде редът ми да вляза при лекаря. Ред му е да има внуци.
4. Последователност. По азбучен ред.
5. Значителен брой от последователно следващи еднородни неща; редица. Имам ред причини да не дойда. Написани са ред произведения на тази тема.
6. Следващи едно след друго във времето събития; поредица, низ, върволица. В този ред трябва да поставим и тяхната сватба.
7. Само ед. Правилно, установено състояние, разположение на нещо. Поддържам реда в къщата. Документите са в ред.
8. Само ед. Правила, по които се извършва нещо. По съдебен ред. Установен ред за гласуване.
9. Само ед. Строй, режим. Държавен ред.
10. Само мн. Състав. В редовете на стачниците настъпи смут.
• На дневен ред. — Който непосредствено предстои.
• Чета между редовете. — Схващам, долавям скрития смисъл.
• В реда на нещата. — Нормално, естествено (нещо).