низ

Речник на българския език

1. низ — съществително име, мъжки род (тип 1)

Значение

нѝзът, нѝза, мн. нѝзи и нѝзове, (два) нѝза, м. Наниз, редица от еднородни предмети. Два низа жълтици красяха шията ѝ. Низ от грешки.

предлог. Остар. Из, през. Низ поле широко.

Синоними

редица, върволица, ред, следа, серия, верига, фаланга
(предл.) из, през, по, по средата
поредица

Грешни изписвания (1)

нис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		низ
	непълен член	ни-за
	пълен член	ни-зът
мн.ч.		ни-зо-ве
мн.ч.	членувано	ни-зо-ве-те
бройна форма		ни-за
звателна форма		—

2. низ — предлог (тип 192)

Значение

нѝзът, нѝза, мн. нѝзи и нѝзове, (два) нѝза, м. Наниз, редица от еднородни предмети. Два низа жълтици красяха шията ѝ. Низ от грешки.

предлог. Остар. Из, през. Низ поле широко.

Синоними

(същ.) редица, върволица, ред, следа, серия, верига, фаланга
из, през, по, по средата
(същ.) поредица

Грешни изписвания (1)

нис

Връзки

Вход