по

Речник на българския език

по частица (тип 191) редактиране

Значение

предлог.
1. За движение върху повърхност в разни посоки или за движение в определени рамки, където се извършва нещо. Вървя по улицата. Разпитвам по училищата. Ходя по изложби.
2. За въвеждане на това, към което е насочено определено действие или което предизвиква определено състояние. Удрям по рамото. Тъгувам по лятото.
3. В съчетание с числителни имена, означаващи единична цена или определено количество — за разпределение. По десет лева за килограм. По два за десет лева. Двама по двама.
4. За означаване на приблизителното време, когато се извършва действие. По Великден. По Петровден. По това време.
5. За показване облеклото на определен човек. Стоя по риза. Ходя по чорапи.
6. За средство. Пращам по пощата/по влака/по автобуса. Говоря по телефона.
7. За показване вида дейност или областта, в която се простира дейността. Учител по история. Факултет по журналистика.
8. В съответствие, въз основа на. Разбрах по стъпките. Съдя по външността. Работя по усмотрение.
9. За причина. Пропуснато по погрешка. По тази причина.
10. За насоченост. Вървя по следите ти. Плувам по течението.



част. За образуване на сравнителна степен на прилагателни имена, наречия и наречни изрази или на думи от други части на речта: по-висок; по-хубаво; по̀ обичам; по̀ юнак; по̀ на север; по̀ към мене.