отгоре

нареч.
1. От високо място. Отгоре градът се вижда чудесно.
2. Върху нещо. Седна отгоре.
3. От външната страна на нещо. Гърнето отгоре е изрисувано.
4. За облекло — върху, над, въз нещо. Облечи отгоре якето си.
5. В повече, в добавка, в излишък. Билетът струва 20 лева и отгоре. Отгоре на всичко е мой приятел. 6. От висша инстанция. Отгоре наредиха.
• Гледам отгоре. — Държа се високомерно, отнасям се с пренебрежение.
• Излизам отгоре. — Разг. Имам надмощие; побеждавам.