отвъ̀н — наречие (тип 188)
Значение
нареч.
1. Вън от мястото, в което се намирам. Отвън се чу шум.
2. От други държави, от друго място. Внасям продукти отвън.
3. От външната страна. Колата отвън изглежда добре, но не знам какъв е двигателят ѝ.
1. Вън от мястото, в което се намирам. Отвън се чу шум.
2. От други държави, от друго място. Внасям продукти отвън.
3. От външната страна. Колата отвън изглежда добре, но не знам какъв е двигателят ѝ.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- утвън