извъ̀н
—
предлог
(тип 192)
Значение
предлог.
1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и др.). Извън двора. Три дни ще бъде извън града.
2. Независимо от, без връзка с нещо; освен. Нищо извън задълженията му не го засяга. Не питат за нищо извън учебния материал.
3. Освен. Няма да каним никого извън фамилията.
• Извън закона. — С противозаконно поведение.
• Извън пътя. — Разг. Прекалено, извън приличното. Много пиеш. Това вече е извън пътя.
• Извън силите си. — Не по силите си, непосилно. Извън силите ми е да поддържам такава чистота.
нареч. Остар. Навън, отвън. Извън идваше свеж въздух.
- Първа съставна част на сложни думи, означаваща:
1. Който е вън от пределите на нещо, напр. извъндържавен, извънпланетен.
2. Който е вън от някаква мярка, степен, напр. извънмерен, извънреден.
1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и др.). Извън двора. Три дни ще бъде извън града.
2. Независимо от, без връзка с нещо; освен. Нищо извън задълженията му не го засяга. Не питат за нищо извън учебния материал.
3. Освен. Няма да каним никого извън фамилията.
• Извън закона. — С противозаконно поведение.
• Извън пътя. — Разг. Прекалено, извън приличното. Много пиеш. Това вече е извън пътя.
• Извън силите си. — Не по силите си, непосилно. Извън силите ми е да поддържам такава чистота.
нареч. Остар. Навън, отвън. Извън идваше свеж въздух.
- Първа съставна част на сложни думи, означаваща:
1. Който е вън от пределите на нещо, напр. извъндържавен, извънпланетен.
2. Който е вън от някаква мярка, степен, напр. извънмерен, извънреден.
Грешни изписвания (1)
- езвън