изключѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. изключѐния, ср. Отклонение от типичното или от правилото. Всяко правило си има изключение.
• Без изключение. — В пълния брой. Всички са тук без изключение.
• По изключение. — Вън от правилото, от типичното.
• Правя изключение. — Не съм по правилото или според типичното.
• Без изключение. — В пълния брой. Всички са тук без изключение.
• По изключение. — Вън от правилото, от типичното.
• Правя изключение. — Не съм по правилото или според типичното.
Синоними
Грешни изписвания (11)
- езклйочение
- езклйучение
- езключение
- есклйочение
- есклйучение
- есключение
- изклйочение
- изклйучение
- исклйочение
- исклйучение
- исключение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-к-лю-че-ние | |
|---|---|---|
| членувано | из-к-лю-че-ни-е-то | |
| мн.ч. | из-к-лю-че-ния | |
| членувано | из-к-лю-че-ни-я-та |