отстъпление

Речник на българския език

отстъ̀пление съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. отстъплѐния, ср.
1. Оттегляне на войски поради надмощие на противника.
2. Отклонение от темата. Лирическо отстъпление.

Грешни изписвания (3)

  • отстъплиние
  • утстъпление
  • утстъплиние

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-с-тъп-ле-ние
членувано от-с-тъп-ле-ни-е-то
мн.ч. от-с-тъп-ле-ния
членувано от-с-тъп-ле-ни-я-та