поражение

Речник на българския език

поражѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. поражѐния, ср.
1. Неуспех, несполука във война или в някакво състезание. Не познавам поражение. Претърпявам поражение.
2. Обикн. мн. Загуба, щета (обикн. в голям мащаб). Поражения от войната.
3. Обикн. мн. Последица от болест. Спинът нанася поражения върху имунната система.

Грешни изписвания (3)

  • поръжение
  • пуражение
  • пуръжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ра-же-ние
членувано по-ра-же-ни-е-то
мн.ч. по-ра-же-ния
членувано по-ра-же-ни-я-та