несполука

Речник на българския език

несполу̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. несполу̀ки, ж. Липса на сполука; неуспех.

Грешни изписвания (7)

  • несполукъ
  • неспулука
  • неспулукъ
  • нисполука
  • нисполукъ
  • ниспулука
  • ниспулукъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нес-по-лу-ка
членувано нес-по-лу-ка-та
мн.ч. нес-по-лу-ки
членувано нес-по-лу-ки-те
звателна форма