злополу̀чие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. злополу̀чия, ср.
1. Неблагополучие, неуспех.
2. Нещастие, бедствие.
1. Неблагополучие, неуспех.
2. Нещастие, бедствие.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- злопулучие
- злуполучие
- злупулучие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | зло-по-лу-чие | |
|---|---|---|
| членувано | зло-по-лу-чи-е-то | |
| мн.ч. | зло-по-лу-чия | |
| членувано | зло-по-лу-чи-я-та |