злочестина

Речник на българския език

злочестина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. злочестинѝ, ж. Остар. Нещастие, беда; бедствие.

Грешни изписвания (15)

  • злочестена
  • злочестенъ
  • злочестинъ
  • злочистена
  • злочистенъ
  • злочистина
  • злочистинъ
  • злучестена
  • злучестенъ
  • злучестина
  • злучестинъ
  • злучистена
  • злучистенъ
  • злучистина
  • злучистинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зло-чес-ти-на
членувано зло-чес-ти-на-та
мн.ч. зло-чес-ти-ни
членувано зло-чес-ти-ни-те
звателна форма