съкрушение

Речник на българския език

съкрушение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сък-ру-ше-ние
членувано сък-ру-ше-ни-е-то
мн.ч. сък-ру-ше-ния
членувано сък-ру-ше-ни-я-та