отпадналост

Речник на българския език

отпа̀дналост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • отпадналуст
  • отпаднълост
  • отпаднълуст
  • утпадналост
  • утпадналуст
  • утпаднълост
  • утпаднълуст
  • отпадналос
  • отпадналус
  • отпаднълос
  • отпаднълус
  • утпадналос
  • утпадналус
  • утпаднълос
  • утпаднълус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-пад-на-лост
членувано от-пад-на-лост-та
мн.ч. от-пад-на-лос-ти
членувано от-пад-на-лос-ти-те
звателна форма