залез

Речник на българския език

1. за̀лез съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. За слънце — скриване зад хоризонта; заник, захождане.
2. Прен. Упадък, изчезване на нещо, което е било във възход. Залез на слава. Залез на кариера.
Към залез съм. — Отивам към изчезване, захождане.
По залез слънце. — Времето, когато слънцето се скрива.

Грешни изписвания (2)

  • залес
  • залис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-лез
непълен член за-ле-за
пълен член за-ле-зът
мн.ч. за-ле-зи
членувано за-ле-зи-те
бройна форма за-ле-за
звателна форма

2. залез — повелително наклонение, ед. ч.

залез е производна форма на заляза (повелително наклонение, ед. ч.).