упадък

Речник на българския език

упа̀дък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Западане, разлагане, разруха. Упадък в икономиката. Упадък в културата. Упадък на нравите.

Грешни изписвания (3)

  • опадак
  • опадък
  • упадак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. упа-дък
непълен член упа-дъ-ка
пълен член упа-дъ-кът
мн.ч. упа-дъ-ци
членувано упа-дъ-ци-те
бройна форма упа-дъ-ка
звателна форма