изнемощение

Речник на българския език

изнемощение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изнемоштение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-не-мо-ще-ние
членувано из-не-мо-ще-ни-е-то
мн.ч. из-не-мо-ще-ния
членувано из-не-мо-ще-ни-я-та