преумора

Речник на българския език

преумо̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Прекалена умора.

Грешни изписвания (7)

  • преомора
  • преоморъ
  • преуморъ
  • приомора
  • приоморъ
  • приумора
  • приуморъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-у-мо-ра
членувано пре-у-мо-ра-та
мн.ч. пре-у-мо-ри
членувано пре-у-мо-ри-те
звателна форма