немощ

Речник на българския език

нѐмощ съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

немощта̀, само ед., ж. Отсъствие на мощ; слабост, болнавост.

Грешни изписвания (3)

  • немошт
  • немушт
  • немущ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-мощ
членувано не-мощ-та
мн.ч. не-мо-щи
членувано не-мо-щи-те
звателна форма