умо̀ра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Състояние на отпадналост, слабост, изтощение на физическите или умствените сили вследствие от много работа или напрежение. Умствена умора. Физическа умора. Падам от умора.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- омора
- оморъ
- уморъ