умора

Речник на българския език

умо̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Състояние на отпадналост, слабост, изтощение на физическите или умствените сили вследствие от много работа или напрежение. Умствена умора. Физическа умора. Падам от умора.

Грешни изписвания (3)

  • омора
  • оморъ
  • уморъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. умо-ра
членувано умо-ра-та
мн.ч. умо-ри
членувано умо-ри-те
звателна форма