усилие

Речник на българския език

усѝлие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. усѝлия, ср. Упражнен от човек натиск, напън; напрежение, стремеж, активност. Правя усилие да настигна другите. Постигам успехи без усилие. Безуспешни усилия. Нечовешки усилия.

Грешни изписвания (1)

  • осилие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уси-лие
членувано уси-ли-е-то
мн.ч. уси-лия
членувано уси-ли-я-та