зор
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
м., само ед. Разг.
1. Трудност, напрежение. Голям зор беше, докато свършим книгата.
2. Насилие; настояване. Давам му зор да свърши работата.
3. Голяма нужда, притеснение. Голям зор имам за пари. На зор съм.
• За зор заман. — За трудно време. Пазя си пари за зор заман.
1. Трудност, напрежение. Голям зор беше, докато свършим книгата.
2. Насилие; настояване. Давам му зор да свърши работата.
3. Голяма нужда, притеснение. Голям зор имам за пари. На зор съм.
• За зор заман. — За трудно време. Пазя си пари за зор заман.