усложнение

Речник на българския език

усложнѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. усложнѐния, ср.
1. Затруднение, заплитане на положението; бъркотия, пречка; трудност, която възниква допълнително. Поради лошото време настъпват усложнения в транспорта. Случаят предизвика усложнения в отношенията ни. Усложнения в строителството.
2. В медицината — последици от едно заболяване, засягащи и други органи.

Грешни изписвания (3)

  • осложнение
  • ослужнение
  • услужнение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-лож-не-ние
членувано ус-лож-не-ни-е-то
мн.ч. ус-лож-не-ния
членувано ус-лож-не-ни-я-та