беда

Речник на българския език

беда̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бедѝ, ж.
1. Нещастие, неприятност. Сполетя ме беда.
2. Неволя, лишение. Народни беди.

Грешни изписвания (3)

  • бедъ
  • бида
  • бидъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-да
членувано бе-да-та
мн.ч. бе-ди
членувано бе-ди-те
звателна форма