скръб

Речник на българския език

скръб съществително име, женски род (тип 53) редактиране

Значение

скръбта, мн. скърби, ж. Душевна мъка, често предизвикана от загуба на близък човек; тъга, мъка, печал, горест, жал.прил. скръбен, скръбна, скръбно, мн. скръбни. Скръбна майка. Скръбна усмивка.

Грешни изписвания (1)

  • скръп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скръб
членувано скръб-та
мн.ч. скър-би
членувано скър-би-те
звателна форма