горест

Речник на българския език

го̀рест съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

горестта̀, само ед., ж. Печал, мъка, скръб.
прил. го̀рестен, го̀рестна, го̀рестно, мн. го̀рестни.

Грешни изписвания (1)

  • горист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-рест
членувано го-рест-та
мн.ч. го-рес-ти
членувано го-рес-ти-те
звателна форма