жал
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
ж., неизм.
1. Чувство на скръб, мъка, тъга; милост, жалост. Умря от жал по сина си.
2. Съчувствие, милост; съжаление за някого или за нещо. Жал към бедните.
• Жал ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. За кого/за какво. Изпитвам жал (във 2 знач.). Жал ми е за здравето ти.
• Става ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им) жал. За кого/за какво. Започвам да изпитвам жал. Стана ми жал за болното дете.
1. Чувство на скръб, мъка, тъга; милост, жалост. Умря от жал по сина си.
2. Съчувствие, милост; съжаление за някого или за нещо. Жал към бедните.
• Жал ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. За кого/за какво. Изпитвам жал (във 2 знач.). Жал ми е за здравето ти.
• Става ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им) жал. За кого/за какво. Започвам да изпитвам жал. Стана ми жал за болното дете.