снизхождение

Речник на българския език

снизхождѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Снизходителност. Отнасям се със снизхождение. Усмихвам се със снизхождение.

Грешни изписвания (3)

  • снезхождение
  • снезхуждение
  • снизхуждение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сниз-хож-де-ние
членувано сниз-хож-де-ни-е-то
мн.ч. сниз-хож-де-ния
членувано сниз-хож-де-ни-я-та