прошка

Речник на българския език

про̀шка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., обикн. ед. Прощаване, извинение. Няма прошка.

Грешни изписвания (1)

  • прошкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прош-ка
членувано прош-ка-та
мн.ч. прош-ки
членувано прош-ки-те
звателна форма