милосърдие

Речник на българския език

милосъ̀рдие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Готовност да се помогне на някого от състрадание.
2. Съчувствие, съжаление, състрадание. Помогна му от милосърдие.

Грешни изписвания (3)

  • мелосърдие
  • мелусърдие
  • милусърдие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ло-сър-дие
членувано ми-ло-сър-ди-е-то
мн.ч. ми-ло-сър-дия
членувано ми-ло-сър-ди-я-та