мекота

Речник на българския език

мекота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

вж. мек

Грешни изписвания (7)

  • мекотъ
  • мекута
  • мекутъ
  • микота
  • микотъ
  • микута
  • микутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ко-та
членувано ме-ко-та-та
мн.ч. ме-ко-ти
членувано ме-ко-ти-те
звателна форма