добродушие

Речник на българския език

доброду̀шие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Добродушност. Добродушието му е известно на всички.

Грешни изписвания (3)

  • добрудушие
  • дубродушие
  • дубрудушие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доб-ро-ду-шие
членувано доб-ро-ду-ши-е-то
мн.ч. доб-ро-ду-шия
членувано доб-ро-ду-ши-я-та