простодушие

Речник на българския език

простоду̀шие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • простудушие
  • прустодушие
  • прустудушие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-то-ду-шие
членувано прос-то-ду-ши-е-то
мн.ч. прос-то-ду-шия
членувано прос-то-ду-ши-я-та