овчедушие

Речник на българския език

овчеду̀шие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Качество или проява на овчедушен.

Грешни изписвания (3)

  • овчидушие
  • увчедушие
  • увчидушие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ов-че-ду-шие
членувано ов-че-ду-ши-е-то
мн.ч. ов-че-ду-шия
членувано ов-че-ду-ши-я-та