чистосърдечие

Речник на българския език

чистосърдѐчие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • честосардечие
  • честосърдечие
  • честусардечие
  • честусърдечие
  • чистосардечие
  • чистусардечие
  • чистусърдечие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чис-то-сър-де-чие
членувано чис-то-сър-де-чи-е-то
мн.ч. чис-то-сър-де-чия
членувано чис-то-сър-де-чи-я-та