доброта

Речник на българския език

доброта̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

вж. добъ̀р

Грешни изписвания (7)

  • добротъ
  • добрута
  • добрутъ
  • дуброта
  • дубротъ
  • дубрута
  • дубрутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доб-ро-та
членувано доб-ро-та-та
мн.ч. доб-ро-ти
членувано доб-ро-ти-те
звателна форма