добър

добра̀, добро̀, мн. добрѝ, прил.
1. Който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек.
2. Който е израз, проява на добро, на отзивчивост към хората. Добра усмивка. Добър поглед. Добри думи.
3. Който носи добро; благоприятен. Добри новини.
4. За предмети — ценен, подходящ, хубав. Добра книга. Добра специалност.
5. Който се съобразява, отговаря на определени изисквания. Добра подготовка. Добър зъботехник. Добро поведение.
6. Близък; с когото се разбираме добре. Добър познат. Добър приятел.
7. Благополучен, охолен. Добър живот.
8. За количество, обем — достатъчно голям. Добри пари.
9. Като същ. Оценка четири в шестобалната система.
същ. доброта̀, ж.
• Добро утро. Добър ден. Добър вечер. — Поздрави пожелания при среща в различните часове на деня.
• Добра среща. — Разг. Поздрав при среща.
• Добра стига. — Разг. Поздрав при среща след настигане по път.
• Добро име. — Добра оценка на обществото, с която се ползва някой човек; авторитет.
• На добър час! — Пожелание при предприемане на нещо — нова работа, пътуване, следване и др.
• На добър ти час! — Разг. Пренебр. Прави каквото искаш, махай се, не ме занимавай повече със себе си.