добросърдѐчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
добросърдѐчна, добросърдѐчно, мн. добросърдѐчни, прил.
1. Който се характеризира с добро сърце, с любов към хората; добродушен. Добросърдечен човек.
2. Който е израз на проявена любов към хората. Добросърдечна усмивка.
същ. добросърдѐчност, добросърдечността̀, ж.
1. Който се характеризира с добро сърце, с любов към хората; добродушен. Добросърдечен човек.
2. Който е израз на проявена любов към хората. Добросърдечна усмивка.
същ. добросърдѐчност, добросърдечността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- добросардечен
- добросардечин
- добросърдечин
- добрусардечен
- добрусардечин
- добрусърдечен
- добрусърдечин
- дубросардечен
- дубросардечин
- дубросърдечен
- дубросърдечин
- дубрусардечен
- дубрусардечин
- дубрусърдечен
- дубрусърдечин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | доб-ро-сър-де-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | доб-ро-сър-деч-ния | ||
| пълен член | доб-ро-сър-деч-ни-ят | ||
| ж. р. | доб-ро-сър-деч-на | ||
| членувано | доб-ро-сър-деч-на-та | ||
| ср. р. | доб-ро-сър-деч-но | ||
| членувано | доб-ро-сър-деч-но-то | ||
| мн. ч. | доб-ро-сър-деч-ни | ||
| членувано | доб-ро-сър-деч-ни-те | ||