великодушен

Речник на българския език

великоду̀шен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

великоду̀шна, великоду̀шно, мн. великоду̀шни, прил. Който е снизходителен към другите; който умее да се абстрахира от дребното. Великодушен човек. Великодушен жест.
същ. великоду̀шие, ср.

Грешни изписвания (15)

  • велекодушен
  • велекодушин
  • велекудушен
  • велекудушин
  • великодушин
  • великудушен
  • великудушин
  • вилекодушен
  • вилекодушин
  • вилекудушен
  • вилекудушин
  • виликодушен
  • виликодушин
  • виликудушен
  • виликудушин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-ли-ко-ду-шен
непълен член ве-ли-ко-душ-ния
пълен член ве-ли-ко-душ-ни-ят
ж. р. ве-ли-ко-душ-на
членувано ве-ли-ко-душ-на-та
ср. р. ве-ли-ко-душ-но
членувано ве-ли-ко-душ-но-то
мн. ч. ве-ли-ко-душ-ни
членувано ве-ли-ко-душ-ни-те