щедър

Речник на българския език

щѐдър прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

щѐдра, щѐдро, мн. щѐдри, прил.
1. Който дава, без да се скъпи; великодушен. Щедър дарител. Щедър на похвали. Щедър на ласки.
2. Прен. За земя, място — който ражда обилно.
3. Който е даден, роден в голямо количество. Щедър хонорар. Щедра реколта.
същ. щѐдрост, щедростта̀, ж.
нареч. щѐдро. Възнаградиха ги щедро за добрите думи.

Грешни изписвания (3)

  • штедар
  • штедър
  • щедар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ще-дър
непълен член щед-рия
пълен член щед-ри-ят
ж. р. щед-ра
членувано щед-ра-та
ср. р. щед-ро
членувано щед-ро-то
мн. ч. щед-ри
членувано щед-ри-те