ръка

Речник на българския език

ръка̀ съществително име, женски род (тип 45) редактиране

Значение

мн. ръце, ж.
1. Горен крайник на човек от рамото до пръстите или от китката до пръстите. Слаби ръце. Слагам ръкавици на ръцете си.
2. Прен. Власт, сила, грижа. Предавам го в твоите ръце.
3. Прен. Човек. Тая ръка не можеш да я избегнеш току-така.
4. Обществено положение, издигнатост. По-първа ръка хора.
5. Разг. Отделен етап на обработка, отделно събиране на нещо. Трета ръка малини.
Вдигам ръка.
1. Гласувам или давам знак, че искам думата.
2. Опълчвам се срещу някого.
Вдигам ръка/ръце от някого. — Отказвам се от някого или от нещо, лишавам от подкрепата си.
Вземам в ръцете си. — Поставям под свое разпореждане, залавям се с нещо.
Връзвам (си) ръцете. — Ограничавам по някакъв начин, създавам пречки.
Гледам в ръцете. — Очаквам нещо от някого, обикн. подарък.
Далеч ми стига ръката. — Разполагам с много средства, с голяма власт.
Дясна ръка. — Пръв помощник.
Имам дълга ръка/ръце. — Крадлив съм.
Имам златни ръце. — Сръчен съм.
Имам на ръка. — Разполагам с пари или с друго нещо, което всеки момент мога да използвам.
Имам под ръка. — Разполагам с някой, готов във всеки момент да ми помогне, или с нещо, което е на удобно място.
Искам ръката. — Правя предложение за женитба.
Измивам си ръцете. — Освобождавам се от отговорност.
Кръстосвам ръце. — Спирам да работя, да действам за постигането на някаква цел.
Махвам (с) ръка. — Ставам безразличен.
Минавам от ръка на ръка. — Ставам собственост или бивам използван последователно от различни хора.
На бърза ръка. — Набързо.
На ръка. — В брой.
Нося на ръце. — Полагам големи грижи за някого да живее добре.
От втора ръка. — Не от първоизточника.
Оставям си ръцете.Пренебр. Извършвам някаква работа лошо, небрежно, грубо.
Откъсват ми се ръцете. — Много съм уморен от тежък физически труд.
Плюя си на ръцете. — Захващам се усърдно за работа.
Подлагам ръка. — Прося
Подавам ръка. — Помагам.
Потривам (си) ръце(те). — Изпитвам задоволство от нещо.
Ръка за ръка. — Заедно.
С голи ръце. — Без оръжие.
Слагам си ръка(та) на сърцето. — Говоря искрено, прямо; признавам си.
Имам лека ръка. — Имам късмет при теглене на жребий.
С лека ръка. — Безгрижно, лекомислено.
С празни ръце. — Без нищо, без да съм успял в нещо или да съм помогнал.
Твърда ръка. — Силна, непоколебима власт.
Цапам/мърся си ръцете. — Извършвам нещо непочтено, престъпление.
Широка ми е ръката. — Прекалено разточителен съм, не пестя.

Грешни изписвания (3)

  • рака
  • ракъ
  • ръкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-ка
членувано ръ-ка-та
мн.ч. ръ-це
членувано ръ-це-те
звателна форма