опора

Речник на българския език

опо̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. опо̀ри, ж.
1. Място или предмет, на който се закрепва нещо.
2. Прен. Сила, която поддържа някого или нещо, помага му. Той е опора за родителите си.

Грешни изписвания (3)

  • опоръ
  • упора
  • упоръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опо-ра
членувано опо-ра-та
мн.ч. опо-ри
членувано опо-ри-те
звателна форма