фундамент

Речник на българския език

фундамѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фундамѐнти, (два) фундамѐнта, м.
1. Подпора, опора, основа на сграда или на съоръжение. Фундамент на паметник.
2. Прен. Само ед. База, основа.
прил. фундамѐнтен, фундамѐнтна, фундамѐнтно, мн. фундамѐнтни.

Грешни изписвания (3)

  • фондамент
  • фондъмент
  • фундъмент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фун-да-мент
непълен член фун-да-мен-та
пълен член фун-да-мен-тът
мн.ч. фун-да-мен-ти
членувано фун-да-мен-ти-те
бройна форма фун-да-мен-та
звателна форма