поставка

Речник на българския език

поста̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. поста̀вки, ж. Приспособление, върху което се поставя нещо.

Грешни изписвания (7)

  • поставкъ
  • постафка
  • постафкъ
  • пуставка
  • пуставкъ
  • пустафка
  • пустафкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-тав-ка
членувано пос-тав-ка-та
мн.ч. пос-тав-ки
членувано пос-тав-ки-те
звателна форма