пиедестал

Речник на българския език

пиедеста̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пиедеста̀ли, (два) пиедеста̀ла, м. Постамент на паметник, стълб, колона. Пиедестал в Уикипедия

Издигам/поставям на пиедестал. — Възхвалявам, превъзнасям.
Свалям от пиедестал. — Лишавам от високото положение; принизявам, обругавам.

Грешни изписвания (12)

  • пеедестал
  • пеедистал
  • пеидестал
  • пеидистал
  • пиедистал
  • пиидестал
  • пиидистал
  • пиадестал
  • пиадистал
  • пеадестал
  • пеадистал
  • пеадистал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-е-дес-тал
непълен член пи-е-дес-та-ла
пълен член пи-е-дес-та-лът
мн.ч. пи-е-дес-та-ли
членувано пи-е-дес-та-ли-те
бройна форма пи-е-дес-та-ла
звателна форма