статив

Речник на българския език

статѝв съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. статѝви, (два) статѝва, м. Приспособление за поставяне на уреди, апарати, музикални ноти и др.; стойка, подпора, поставка. Поставят листата на статива.

Грешни изписвания (3)

  • стътив
  • статиф
  • стътиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-тив
непълен член ста-ти-ва
пълен член ста-ти-вът
мн.ч. ста-ти-ви
членувано ста-ти-ви-те
бройна форма ста-ти-ва
звателна форма