подпора

Речник на българския език

подпо̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. подпо̀ри, ж.
1. Специално изработен или какъвто и да е предмет, поставен да подпира, да крепи.
2. Бетонови, метални или дървени греди, колони, които носят строителна конструкция. Подпори на мост.
прил. подпо̀рен, подпо̀рна, подпо̀рно, мн. подпо̀рни. Подпорна стена.

Грешни изписвания (7)

  • подпоръ
  • потпора
  • потпоръ
  • пудпора
  • пудпоръ
  • путпора
  • путпоръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-по-ра
членувано под-по-ра-та
мн.ч. под-по-ри
членувано под-по-ри-те
звателна форма