упование

Речник на българския език

упова̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Надежда. Имам упование, че ще стане точно така.

Грешни изписвания (3)

  • опование
  • опувание
  • упувание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. упо-ва-ние
членувано упо-ва-ни-е-то
мн.ч. упо-ва-ния
членувано упо-ва-ни-я-та