надежда

Речник на българския език

1. надѐжда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. надѐжди, ж.
1. Само ед. Очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно. Надежда за по-добър живот.
2. Прен. Този, от когото очакваме да донесе успех, радост, благополучие и др. Български олимпийски надежди. Млади надежди в областта на киното.
Храня надежда. — Надявам се, вярвам.

Грешни изписвания (3)

  • надеждъ
  • нъдежда
  • нъдеждъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-деж-да
членувано на-деж-да-та
мн.ч. на-деж-ди
членувано на-деж-ди-те
звателна форма

2. Надѐжда географски топоним в България (тип 194) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Надеждъ
  • Нъдежда
  • Нъдеждъ

3. Надѐжда географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Надеждъ
  • Нъдежда
  • Нъдеждъ

4. Надѐжда лично име (тип 207) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Надеждъ
  • Нъдежда
  • Нъдеждъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма
женска форма На-деж-да