шанс

Речник на българския език

шанс съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ша̀нсът, ша̀нса, мн. ша̀нсове, (два) ша̀нса, м.
1. Надежда, вероятност, възможност за успех. Ще пропуснете шанса си, ако не попълните фиш.
2. Щастие, късмет, сполука. Той рискува, защото има шанс.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шанс
непълен член шан-са
пълен член шан-сът
мн.ч. шан-со-ве
членувано шан-со-ве-те
бройна форма шан-са
звателна форма